Въведение в NARM®

Дилемата на близостта
Как травмата на развитието повлиява капацитета ни за свързване и автономностВъведение в NARM — невроафективен релационен модел за работа с травма на развитието и комплексна травма.
Всички копнеем за свързване, близост и интимност. Същевременно искаме да бъдем независими, да можем да поставяме граници и да живеем според собствените си разбирания. Често обаче преживяваме тези основни човешки потребности като противоположни сили — сякаш да имаме повече от едното означава да пожертваме другото.
Тази дилема се проявява в различни области на живота. В работата може да се чувстваме разкъсани между желанието да сме независими и самостоятелни и потребността от сигурност. В отношенията си може да копнеем за близост и същевременно да се страхуваме, че ще изгубим свободата си. А в сексуалността — може да желаем да се отпуснем и да се отдадем изцяло, но да усещаме, че трябва да се сдържаме или да запазим контрола.
За да се справим с това напрежение, развиваме стратегии като договаряне на компромиси или избягване на конфликти. Понякога се отказваме от части от себе си, за да запазим връзката. Друг път жертваме близостта, за да запазим усещането за независимост.
Но какво, ако интимността не налага да се отказваме от себе си? И какво, ако автономността не е нужно да бъде за сметка на връзката?
От гледна точка на NARM корените на тази дилема често се свързват с травмата на развитието. Ранните адаптации влияят върху начина, по който се свързваме с другите, със себе си и особено със собственото си сърце. Като възрастни може да открием, че копнеем за същата тази близост, от която се страхуваме, или че защитаваме своята независимост, но това ни оставя с усещане за изолация.
За уъркшопа:
В този двудневен преживелищен уъркшоп ще изследваме как травмата на развитието влияе върху капацитета ни за свързване, автономност и интимност.
В психотерапевтичната работа тази дилема присъства и в отношенията между клиент и терапевт. Как клиентът допуска подкрепа, без да усеща, че губи автономността си? Може ли да изрази несъгласие или да постави граница, без да преживява това като заплаха за връзката? За нас като терапевти тези въпроси са и покана да изследваме собственото си участие: как подкрепяме свързването, като оставяме пространство за избора, границите и темпото на клиента?
Опирайки се на принципите на NARM (NeuroAffective Relational Model® — невроафективен релационен модел), разработен от д-р Лорънс Хелър, ще изследваме още и въпросите:
Какво затруднява нас и клиентите ни да даваме място едновременно на потребността от свързване и на потребността от автономност в отношенията?
С какво в себе си влизаме в контакт, когато решим да последваме импулса си към повече близост или към по-голяма независимост?За NARM като метод:
The NeuroAffective Relational Model™ (NARM®) е съвременен психотерапевтичен подход за работа с травма на развитието, комплексна травма и дългосрочните им отражения върху идентичността, емоциите, тялото и взаимоотношенията.
Една от новаторските страни на метода е, че NARM съчетава работа „отдолу-нагоре“ и „отгоре-надолу“. Това означава, че подходът обръща внимание не само на мислите, историите и идентификациите, които организират преживяването ни, но и на това как травмата се отразява върху нервната система, тялото, емоционалната регулация и усещането за жизненост.Точно затова NARM не работи само чрез разбиране и говорене, а и чрез по-фино проследяване на това какво се случва в организма тук и сега. Така се отваря възможност за повече саморегулация, повече свързаност и по-дълбока вътрешна промяна.
Това е не-регресивен, не-патологизиращ и ресурсно-ориентиран метод, който съчетава работа с нервната система, идентичността, емоциите и отношенията. Подходът е едновременно прецизен и дълбоко уважителен към човека.„У всеки от нас има спонтанно движение към свързаност, здраве и жизненост. Независимо до каква степен сме се оттеглили и изолирали и колко тежка е травмата, която сме преживели, у всеки от нас, на много дълбоко ниво,